Обсъждането и действията за придобиване на нов тип боен самолет за военновъздушните сили, осигуряващ като минимум самостоятелно изпълнение на задачата за въздушно патрулиране в мирно време и оперативна съвместимост със съюзниците в НАТО, продължават вече близо 20 години. В сходна ситуация много страни правят политически избор, докато България избра да проведе състезателна процедура. През 2016 г. Народното събрание одобри съответен „проект за инвестиционен разход“, който беше доведен до избор на изпълнител през април 2017 год., но няколко месеца по-късно, по предложение на създадена временна комисия, върна проекта в Министерството на отбраната с препоръки за промени.

Настоящата публикация анализира основни проблеми в процедурата, свързани с определянето на изискванията, възприетата методика за оценяване на алтернативни предложения и заложения подход към управлението на проекта, с фокус върху отсъствието на концептуална и процедурна яснота при свръхконцентрация на правомощия в един орган, ръководен от командира на ВВС. Тя е изготвена на основата на публично достъпна информация и е предназначена да подпомогне успешната реализация на проекта и цялостната модернизация на бойната ни авиация.

Докладът е представен на Научна конференция "50 години безпилотна авиация в България", организирана от филиал Пловдив на Техническия университет - София, 11-12 април 2018 г.