Обсъждането и действията за придобиване на нов тип боен самолет за военновъздушните сили, осигуряващ като минимум самостоятелно изпълнение на задачата за въздушно патрулиране в мирно време и оперативна съвместимост със съюзниците в НАТО, продължават вече близо 20 години. В сходна ситуация много страни правят политически избор, докато България избра да проведе състезателна процедура. През 2016 г. Народното събрание одобри съответен {\quotedblbase}проект за инвестиционен разход{\textquotedblleft}, който беше доведен до избор на изпълнител през април 2017 год., но няколко месеца по-късно, по предложение на създадена временна комисия, върна проекта в Министерството на отбраната с препоръки за промени.
Настоящата публикация анализира основни проблеми в процедурата, свързани с определянето на изискванията, възприетата методика за оценяване на алтернативни предложения и заложения подход към управлението на проекта, с фокус върху отсъствието на концептуална и процедурна яснота при свръхконцентрация на правомощия в един орган, ръководен от командира на ВВС. Тя е изготвена на основата на публично достъпна информация и е предназначена да подпомогне успешната реализация на проекта и цялостната модернизация на бойната ни авиация.
Докладът е представен на Научна конференция "50 години безпилотна авиация в България", организирана от филиал Пловдив на Техническия университет - София, 11-12 април 2018 г.
}, year = {2018}, journal = {IT4Sec Reports}, number = {131}, month = {април 2018 г.}, publisher = {Институт по информационни и комуникационни технологии}, address = {София}, doi = {https://dx.doi.org/10.11610/it4sec.0131}, language = {eng}, }