За разлика от България и бившето „Съветско пространство“ в развитите западни общества понятието Военно-промишлен комплекс не се асоциира с държавните предприятия произвеждащи продукти с военно предназначение. Military-Industrial complex описва своеобразното „съглашение“ между военната организация и частния индустриален капитал, което води до взаимноизгодно сътрудничество.
Военната организация се нуждае от способности, за да изпълнява задачите си – често – реализация на скъпи инвестиционни проекти. Те се нуждаят от финансиране (бюджет), изискващо политическа подкрепа. Тази подкрепа рядко идва само заради съображенията, касаещи националната сигурност – както обществото, така и мнозинството от неговите политически представители обикновено имат по-прозаични интереси. Индустрията е доставчикът на необходимите за военната организация продукти. Тя директно печели от военните поръчки. Но за разлика от военната организация, която е подчинена в държавната структура, индустрията има възможността директно да влияе на политическите решения. Ако „националната сигурност“ понякога е абстрактна, то спонсорството, работните места и данъците са проблеми пряко касаещи както управляващите, така и бизнеса.
Това е причината за появата на военно-промишления комплекс – военната организация се нуждае от ново оборудване, за да изпълни задачите си в интерес на националната сигурност, а индустрията – от мащабни държавни поръчки - win-win.
Преходът, характерен с нерегулирани отношения между държавата и бизнеса, основаващи се на елементарни краткотрайни корупционни схеми е към своя край. В страната има установени относително големи за нашите мащаби икономически субекти. Държавата, макар и бавно, се отдалечава от варианта да се превърне в „черна дупка“ между Европа и „Евразия“. Нейното място е сред развитите европейски държави и рано или късно и в България източното отношение между държавата и бизнеса ще бъде заменено със западното – в интерес и на двете страни и обществото като цяло.