На 11 януари 1994 г. държавните глави на страните от НАТО одобряват предложената от САЩ инициатива Партньорство за мир (ПзМ), а на 14 февруари същата година президентът Желю Желев подписва Рамковия документ на Партньорство за мир. Изминаха точно двадесет години, от както България премина своя първи Рубикон в новия си демократичен преход. ПзМ се оказа една от най-добрите идеи в областта на сигурността и отбраната след края на Студената война. Партньорството приложи концепцията за кооперативна сигурност в реалната политика и се превърна в едно от най-важните средства за постепенно разграждане на бариерите – ментални и физически, които Студената война ни остави. Двадесет години по-късно реалностите са твърде различни както в НАТО, така и за страните партньори. Военното сътрудничество обаче продължава да бъде важен фактор за международните отношения на сигурност. Партньорството за мир вече е култура на мисленето и действието. Неговата ценност е висока и е въпрос на далновидност и отговорност целите и формите на партньорство да бъдат развивани и допълвани. Моментът е настъпил и сега е време за вдъхновяваща дискусия, за навремени решения и за резултатни действия.